Job 9

Божията справедливост. Съзнание за грях

1 В отговор Йов каза: 2 ^a „Да, вярно е – аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога? 3Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса. 4Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим? 5Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си; 6Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят. 7 ^b Той заповядва на слънцето – и то не изгрява, и Той запечатва звездите. 8 ^c Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини; 9 ^d сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга; 10 ^e твори дела велики, непостижими и безброй чудеса. 11 ^f Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра. 12Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“

13 ^g Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав. 14И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него? 15На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия. 16Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този, 17Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина, 18 ^h не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина. 19Ако става дума за сила, ето – Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще Го призове? 20Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен. 21Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот. 22 ⁱ Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния. 23Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните. 24Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

25 А моите дни бягат по-бързо от бързоходец – бягат, без да видят щастие, 26летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка. 27Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“, 28то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш. 29Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно? 30 ^j Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си, 31и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене. 32Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд! 33О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата. 34Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва – 35тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.